Под мене са се сплели тротоарите
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.
И пътищата тук, макар и дълги,
приличат все на връщане обратно
и даже и да спра да се помръдвам
аз пак достигам тук и безвъзвратно
се губя по познатите места.
(Аз може да съм сляпа, но навярно
във тези длани има светлина).
И станала бездомница от бягане
от улиците, дето съм живяла
разбирам след поредното си падане-
от бродене забравих да съм цяла.
23.05.2012 г.
Абстрактности.
Walk in silence.
(Source: fuckyeahmoleskines)
психостазия с присъда
потъване-
сърцата тежат
колкото хиляди
признания.
(а Тот записва тихо и се смее-
равновесието отдавна е
изчезнало)
(via oyasuminasaii)
Така стоя с латексови ръкавици, а буренът е пред мен, бил безполезен, ненужен, пиел твърде много светлина, пръскал отрова или там каквото не-каквото-трябва-да-прави и аз трябва да го махна и вътре да сложа някаква петуния или нещо такова като лале или от онези, които цъфтят еднократно, късаш цветовете им и не си отиват с десена на вазата, масата, покривката или там каквото си решил да украсяваш с някакво полуживо същество, което в агония отпива последни глътки живот (колко ненужно удължаване) и после стоиш и гледаш и този бурен сигурно е отровнозелен и най-вероятно не отива на бежовите ти стени и бие-на-очи и всички ти говорят да го махнеш, но ти си го сложил там и той ти изглежда най-живото в тази мъртва стая (може би е от отровата във въздуха) и ти изглежда, че е разтворил назъбените си листа, за да те поеме в тях и да промени твоите краища, защото си заприличал на онези изкуствени цветя, които ги правят с перфектни краища, за-да-не-дразнят-очите и да са по-привлекателни за интериора или пода или без значение какво. И така стоиш и си спомняш, че си чел книга и очите ти са спирали на бурена и цветовете му са те докосвали с яркостта си (някой го наричаше безумно-застанал-в-хола ти), и знаеш- този хол вече не го искаш, ще вземеш този бурен в ръцете и ще си направиш дом около него- ръбест, неправилен, странен, а стаите ще останат светли, неотровени и празни.
I see my pretty face in his old eyes
I listen to our blood run side by side
I throw my hands to you
I runaway
Its so cold so dangerous that I cant stay
I runaway from you
Into your dream I lose the one
That I was in when you to be
That I could never be my friends
Again
I thought I touched them but I can’t feel the pain in your dream
They want to take me but I will hide from them
Tonight I take your life and throw it far away
I use my pretty face to find my way to him
I runaway from you
Into your dream I lose the one
That I was in when you to be
That I could never be my friends
Again
Will you be my friend in my dream?
Take that pretty face off surely
Will we ever have a baby ?
Take that pretty face off surely
Are you my friend ?
Will you be my friend in my dream?
Take that pretty face off surely
(via pathogens)
времето вероятно
е спряло някоя сряда
със запалена
цигара
(до разпадане
на някого
до дим
и обещания)
(via memegsun)
(Source: alexandrabellissimo.com , via memegsun)
когато клепачите са изпопадали
от тежестта
на проглеждането
остава да се скриеш
под петите си.
